Батак

Община Батак се намира в Южна България  и е една от съставните общини на област Пазарджик. Има 3 населени места (с. Фотиново, с. Нова махала, гр. Батак) с общо население от 6 144 жители (към 01.02.2011). Общинският център е град Батак. Той е разположен на 1036 м надморска височина в долината по двата бряга на Стара река. Заобиколен е от всички страни с хълмове, а над тях се издигат върховете на Баташката планина, която на запад граничи с Чепинска река, на юг - с Доспатска река и яз. Доспат, на изток - с река Въча, и на север - с Тракийската низина. Основната водна артерия, минаваща през територията на общината, е Стара река, чиято дължина е 61 км.

На пространство от 3600 кв. км, което обхваща Баташката планина, се простира Баташкият водносилов път. От водосборната му зона (761 кв. км) се събират водите на 150 реки, рекички и потоци. Те пълнят седем язовира и движат три електростанции с обща мощност 220 000 киловата. На север от Батак се намира яз. Батак, който събира 315 млн. куб. м вода , дълъг е 17 км и е широк 4 км. На територията на общината са изградени още четири язовира – Беглика, Голям Беглик, Широка поляна и Тошков чарк. Общият капацитет на язовирите е 8355 млн. куб.м.
Земите в региона на Батак са населявани от най-древни времена. През 1958 г. проф. Йосиф Шопов открива находище от старокаменната епоха в м. Кременете, а няколко години по-късно - второ такова находище в м. „Слънчева поляна”. Населявана или кръстосвана от траки, римляни, византийци, славяни, прабългари, отоманци и българи, тази древна земя пази наследството на техните цивилизации. В района на Батак са регистрирани 20 тракийски, трако-римски, византийски и славянски крепости, над 10 черкви и манастири, много тракийски могили, римски мостове, рудници, воденици и др. археологически обекти.
Когато се утвърждава властта на Османската империя, планинските села, като Батак, привличат много непокорни българи, които се преселват, за да съхранят християнската си вяра. Това дава тласък на материалното и духовното развитие на селището. Развиват се всички домашни занаяти, най-вече дърводобивът, дървопреработването и търговията. През 1871 г. тук са регистрирани 283 дървопреработвателни работилници. От качествената местна дървесина се строят корабите на империята, а баташките търговци обикалят всички тържища. Тези връзки на Батак със света пораждат и свободолюбивия дух на жителите му.
През Възраждането в Батак израстват видни духовни дейци – игуменът архимандрит Йосиф, възстановил Рилския манастир в сегашния му вид, игумените Кирил и Никифор, авторът на забележителния “Български буквар” (1844 г.) Георги Бусилин, книгоиздателят Драган Манчов.
По време на Априлското въстание против османското владичество през 1876 г. след двуседмична неравна битка с многохилядна турска армия загиват пет хиляди души от шестхилядното население на Батак и градът е изгорен до основи. Две хиляди души, събрани в църквата “Св. Неделя”, в продължение на три денонощия защитават геройски своята чест и вяра и всички загиват след опожаряването й. Чрез великата саможертва на Батак пред олтара на отечеството светът узнава за България и нейната воля за освобождение.

Туризъм и забележителности                    

Батак е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.  В центъра на града е изграден музеен комплекс, който разкрива историята на града от най-дълбока древност до наши дни. Комплексът включва исторически, етнографски музей и историческата църква “Св. Неделя”, последната крепост на батачани по време на Априлското въстание.

Баташката църква „Св. Неделя” е изградена през 1813 г. от брациговските майстори Марко Зисо и Петър Чомпъл. През първата половина на XIX век в Османската империя било забранено да се строят нови български църкви, на кметът на Батак Балин Петър успял да получи разрешение от пловдивския паша. Батачани съградили църквата “Св. Неделя” за 75 денонощия. Осветил я епископ Дионисий от град Пазарджик. Църквата е кръстовидна куполна сграда, изградена от камък, вкопана метър и половина в земята. Двуметровата й ограда е наречена Калето. Подът и покривът са застлани с каменни плочи. Вътре има три отделения - мъжко, женско и олтар, в които се влиза през отделни врати. Прозорците и вратите завършват с каменни дъги. Стенописите и дърворезбата са много ценни. Добре запазена до днес е иконата на света Неделя. Освен за богослужение, църквата служела и за килийно училище. По време на Априлското въстание тя е последната крепост на батачани в борбата им за национално освобождение. Непосредствено след Освобождението е превърната в музей.
Западно от историческата църква се издига християнският храм „Света Богородица”, един от най-големите в областта. Историческият музей в града е открит през 1976 година и съхранява богат снимков, веществен и документален материал за развитието на Батак през вековете. Експозицията е разположена на 450 кв. м площ.

На територията на община Батак се намират два резервата – Дупката (под егидата на ЮНЕСКО) и Беглика, с обща площ 2653 ха.
Обособени са 10 защитени местности с обща площ 1850.4 ха. Най-голяма е Баташки Снежник – 1054 ха. В общината се намира и Фотенският водопад - природна забележителност с площ от 12.1 ха. На територията на общината са и курортите „Язовир Батак” и „Цигов чарк”. Идеално място за отдих по всяко време на годината.

Природните дадености и самото местоположение на Батак са идеални условия за развитието на ловен, риболовен, селски, високопланински туризъм, както и за зимни и водни спортове.

 

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи