Белово

Община Белово се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик. Общината има 8 населени места (с. Аканджиево, гр. Белово, с. Габровица, с. Голямо Белово, с. Дъбравите, с. Мененкьово, с. Момина клисура, с. Сестримо) с общо население 8 891 жители (01.02.11 г.). Общински център е град Белово. Разположена е в западната част на областта. Намира се на пресечната точка на три български планини - Рила, Родопите, Средна гора и на Горнотракийската низина. Река Яденица, минаваща през центъра на града, разделя Рила от Родопите. Река Марица разделя града по дължина. От Белово на изток към град Септември започва бавно да се разширява Горнотракийската низина.

Първите следи от човешки живот около Белово са датирани към неолита. Открити са няколко селища от VI — III хилядолетие пр. н.е., крепости и останки от десетки селища от различни исторически епохи, като археологическите обекти доказват богатото историческо минало на района. Открита е тракийска гробница от дялани камъни, която се е издигала в купол с диаметър 5,30 метра. Най-старото известно на историците население на беловския край е тракийското племе беси. Легендите свързват името на полумитичния Орфей с беловския край. През VI век в този район се заселва част от славянското племе драговити.

Археологически обект от VI век са останките от разположената на около 1,5 км южно от с. Голямо Белово на връх „Свети Спас“ (Спасовица) църква, известна като Беловска базилика.

През късната античност и средновековието най-крупното селище в района е град Левке, разположен на площ от 80 дек. на в. „Свети Спас“. През 813 г. по времето на хан Крум беловският край е включен в състава на българската държава.

През цялото средновековие районът е един от центровете на героична борба за отстояване на българската народност и държавна независимост. Най-ярката страница в тази борба е героичната съпротива на крепостта "Раковица" срещу турското завоевание през 1378 г. През тежките векове на робството беловският край със своите непристъпни планини и гори се формира като един от центровете на хайдушкото движение – в този край са се подвизавали четите на легендарните войводи Секул, Страхил войвода, Сирма войвода и др.

По време на Възраждането Голямо Белово като икономически и духовен център ражда видни участници в национално-освободителните борби като Евстатий Пелагонийски, Никола Попов — Крец, Кузман Поптомов — Хаджиангелов, Михаил Радулов, Мито Петракиев Радулов и други.

От този период е трикорабната едниапсидна базилика с притвор, наос, хор и олтарно пространство. Построена през периода 1806 — 1813 г. Изографисана е през 1844 г. от самоковеца Петраки Костович. Изключително произведение на възрожденската дърворезба е иконостасът, изработен от майстори от Банско — Разложката дърворезбарска школа. Част от иконите от царския ред на иконостаса е нарисувал Христо Димитров /баща на Захари Зограф/.

Самият град Белово възниква през 1869 г. Прокарването на железопътната линия предопределя и неговото бъдеще. Първоначално то е било временно селище за работниците на барон Хирш, който е добивал в този край дървен материал за строежа на железния път. Във връзка с това непрекъснато възниквали складове и ханове и от околните села и от по-далечните краища на България заприиждали заселници. Първата къща е построена през 1884 г. от хаджи Кузо Хаджиангелов. Неговият пример е последван и от много голямобеловци, които поради бързото разрастване на индустрията около железопътната гара намират отлични условия за поминък. Основите на днешния град Белово са поставени на сегашното място още преди започване на строителството на ж.п. линията Цариград - Белово от Баронхиршовата компания. Линията е открита за експлоатация през 1873 г., а Голямо Белово и беловският край се превръщат в най-крупния център за дърводобив и дървопреработване на Балканите.

Макар и само с едновековна история Белово е град с богато революционно и историческо минало.

От 1873 до 1875 г. телеграфист и началник на гара Белово е апостолът на българската свобода Тодор Каблешков. През 1874 г. той основава читалище „Искра“ в Голямо Белово и подготвя беловци за бъдещата революция. Населението в беловския край участва активно в Априлската епопея от 1876 г. В Белово към четата на Бенковски се присъединяват повече от 20 души. По време на въстанието беловският укрепен пункт дава няколко десетки жертви.

На 13 и 14 януари (стар стил) 1878 г. беловският край е освободен от легендарните руски богатири на Астраханския драгунски полк, Първи Московски гвардейски пехотен полк и Кавказката казашка бригада. 700 души въоръжени доброволци от беловския край подпомагат Киевския хусарски полк при освобождението на Чепинското корито.

Белово е  обявен е за град през 1969 год. Днес се развива като промишлено средище в Пазарджишка област. Гара е на ж.п. линията Пловдив - София. По долината на р. Яденица е прокарано шосе, което свързва Тракийската низина с Юндола и долините на реките Места и Струма. На територията на община Белово са изградени и функционират ВЕЦ/ПАВЕЦ „Белмекен” – най-голямата водноелектрическа централа в България, ПАВЕЦ „Чаира”, ВЕЦ „Сестримо”, ВЕЦ „Момина клисура”, а хидроенергийният комплекс „Белмекен-Сестримо-Чаира” е най-големият на територията на страната. Община Белово притежава ресурси, съчетаващи местоположение, климатични особености, щедра природа, уникални археологически и исторически паметници, минерални извори.

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи