община Пазарджик

Община Пазарджик е разположена в Южна България, в централната част на Горнотракийската низина, на север от планината Родопи, по поречието на река Марица. Общината има 32 населени места с общо население 114 817 жители (01.02.2011 г.). Административен център е град Пазарджик.
Община Пазарджик е населявана от най-дълбока древност, свидетелства за което са регистрираните открити селища и селищни могили от новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха. По-известни от тях са Плоската могила край с. Юнаците и Малтепе край с. Огняново. Разположението на Селищната могила край с. Юнаците определя високата й стойност като съсредоточие на многопосочни културни влияния през праисторията. До момента на археологическия обект са проучени средновековен некропол, укрепление от римската епоха, тракийско селище и две селища от каменно – медната епоха.
Разнообразните природни условия, изобилието на природни богатства и кръстопътното място, което заема днешната Пазарджишка община, я превръщат в един от центровете на античната култура, създадена от траки, гърци и римляни. Над 100 селища, повече от 300 надгробни могили и плоски некрополи са пaметниците на античността. На територията на Пазарджишка община е открито едно от най-големите светилища на Трите нимфи (в с. Огняново) , както и светилището на Асклепий край с. Паталеница, датирани от І – ІV в. Сл. Хр.
Край днешното с. Синитево се намирало и тракийското селище Бесапара – главен град на бесите и пътна станция на централния път Сердика – Филипопол. Открити са основите на сгради, архитектурни и скулптурни детайли, оброчни плочи, монети и др.
През Средновековието тук са изградени множество български крепости с военностратегическо и административно значение. Особено значима е крепостта Баткунион на 1 км югозападно от с. Паталеница. В селото се намира и уникалната църква “Св. Димитър” – национален паметник на културата от ХІІ – ХІІІ век.
Град Пазарджик е основан през първата четвърт на ХV век и възниква като търговско средище на международния път Сингидунум, свързващ Европа с Мала Азия. През ХVІ в. градът става център на отделна административна единица – кааза (до Освобождението през 1878г.). 
През османското владичество Пазарджик се споменава от много пътешественици като голямо и богато селище, пазарен център и оживено занаятчийски,търговско и транспортно средище. През ХVІІ и ХVІІІ в. градът се развива като пристанище-склад на р. Марица за зърнени храни, ориз, вино,дървен материал от Родопите и желязо от Самоков. Реката е използвана като воден път, по която със салове се извозвали стоки за Одрин и Цариград. Югоизточно от града от 30 юни до 15 август се провеждал т.нар. Марашки панаир. През първата половина на ХІХ в. населението се занимавало със зеленчукопроизводство, земеделие, животновъдство. Развитието на занаятчийството бележи своя връх. Занаятчийското и търговското население съставлявало 70% от цялото население на града.
През епохата на Възраждането Пазарджик е важно духовно огнище на българщината. Най-значителна фигура в духовното развитие на Пазарджик в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век е епископ Дионисий Агатоникийски – висш духовник, патриот, народен будител. През 1823г. той построява със собствени средства сграда и открива обществено килийно училище. През 1842г. с общото съгласие на еснафските организации в града е изградена двуетажна сграда за училище. През 1845г.се поставя началото на новобългарското светско училище в Пазарджик. Три години по-късно е открито и девическо училище.
В гр. Пазарджик е роден и работил и първият български краевед Стефан Захариев (1810 – 1871). Жителите на гр. Пазарджик водят енергична борба за църковна независимост и през 1859г. отхвърлят властта на гръцката патриаршия. Главни деятели на църковната борба са Стефан Захариев, Кара Никола Ангелов, Станислав Доспевски и др. През 1862 г. в Пазарджик се основава читалище “Виделина”, а през 1870г. – женско ученолюбиво дружество “Просвета”. През същата година Константин Величков, Яков Матакиев и др. поставят основите на театралното дело в града с представлението “Многострадална Геновева” в читалище “Виделина”. В периода 1874 – 1876г. Величков ръководи съвместно с Иван Войводов театрална трупа.
След освобождението на града от войските на ген. Гурко на 14 януари 1878г. местното население се включва активно в борбата за Съединение. Градът дава изтъкнати личности – деятели в изграждането на Съвременна България.
След 1878г. занаятчийството в Пазарджик запада. Градът се развива като пазарен и важен транспортен и търговски център на богат селскостопански район. Фабричната индустрия се заражда около 1888 – 1890 г., когато са построени оризарна, мелница за брашно и работилница за манипулиране на тютюн за износ. Пазарджик получава славата на град на ориза, конопа, виното, тютюна и зеленчуците.
През 1930 – 1947г. градът е селскостопански промишлен център с развита хранително-вкусова, каучукова, дървопреработваща, текстилна, керамична и картонажна промишленост.
Оттогава до наши дни градът се утвърждава като значимо икономическо и културно средище.  Основните забележителности, които позиционират община Пазарджик сред тези с древна култура, са Регионален исторически музей, създаден през 1911 г. , Църквата “Св. Богородица”, най-голямата възрожденска църква в България, паметник на културата от национално значение,  Църквата “Св. Димитър” с. Паталеница, средновековен архитектурен и художествен паметник на културата от ХІІ в., Къща музей „Станислав Доспевски”, къща музей “Константин Величков “ и къщата на Николаки Христович - национални паметници на културата. Природна забележителност на гр. Пазарджик е остров "Свобода", намиращ се на р. Марица. Съществува като парк за отдих и спортни занимания. Един от символите на града е Старата поща, построена през 1910 година. На нея има оригинална часовникова кула. През 1994 година изгаря почти изцяло, но за една година е възстановена с помощта на цялата общност. Намира се на пл. „Константин Величков“. В града се намира и друга часовникова кула, построена през 18 век и е разрушена през 1924 г. Възстановена е през 2010 г. с помощта на пазарджишката общност. Кулата се намира на площад "Съединение" и е с височина 27 м.
Структуроопределящи отрасли за града са: хранително-вкусовата, химическата и каучуковата промишленост и производство на акумулатори. В структурата на обработваемата земя най-голям е делът на зърнените култури, следвани от техническите култури, зеленчуците, многогодишни плодови и др. трайни насаждения. 

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи