Община Пещера

Председател на Общински съвет - Гълъбина Георгиева Карамитрева

гр. Пещера 4550, ул. "Гео Милев" №2

Община Пещера се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик. Общината има 3 населени места (с. Радилово, с. Капитан Димитриево, гр. Пещера) с общо население 18 899 жители (01.02.11 г.). Общински център е град Пещера. Разположена е Западнородопската част на Осоговско-Родопската зона. В нея попадат части от Бесапарските, Къркарските и Баташките ридове, между които е врязана долината на Стара река и нейните притоци. На 16 км от Пещера се намира летовище "Свети Константин", известно със своя благоприятен климат и красива природа. Построените там ски-влекове създават условия за развитие на зимните спортове, а близкият язовир "Батак" - за летен плаж и риболов.

От общата територия на община Пещера около 40% е заета с гори, което се отразява благоприятно върху екологията и способства за развитието на дърводобива, дървопреработването и ловния туризъм.

Град Пещера е селище с твърде стара и интересна история. Най-ранните човешки следи датират от епохата на неолита. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на македонци, римляни и византийци.

Възникването на селището в пещерската котловина е станало през втората половина на ІV век пр.н.е. Най-трайно е взаимодействието по-късно на трите етноса: траки, прабългари и славяни. Свидетелство за това са откритите останки в околностите от хилядолетна култура - кюпове с обгорено жито, строителни материали, оръжия, оръдия на труда, монети, накити, култови предмети, саркофази, останки от калдаръмени пътища, мостове, останки от крепостите: "Киево кале" "Перун", "Тъмра", "Св.Никола", "Св.Петка" и др.

Във възрожденската епоха е извършено огромно строителство на църкви, мостове, чешми, къщи, училища от майсторите на пещерската архитектурно-строителна школа. Тяхно дело са монументалните църкви "Св.Димитър", "Св.Петка" и "Св.Богородица" в гр.Пещера, "Св.Марина" в Пловдив, "Св.Богородица" в Пазарджик и часовниковата кула в Пещера.

Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848г., а читалището "Надежда" - през 1873г. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров - учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски.

В хайдушката чета на Тодор Банчев стават хайдути от Пещера - Тодор Фиданов, Сотир Келеш и Динко. В Национално-освободителната борба Пещера дава на България Димитър и Атанас Горови и Георги Зафиров. В Опълчението участват от Пещера: Нешо Чипев, Никола М. Донски и Георги Стоилов. Пещера е освободена в Руско-турската освободителна война на 06.01.1878г. от 17-та рота на поручик Панин, а за гарнизон в Пещера остава VІІІ-ма рота на к-н Сафонов от 123-ти Козловски полк.

Община Пещера дава на България един капитал от талантливи политици, общественици, учени в ново и най-ново време, това са петима министри, сред които Георги Кьосеиванов, министър-председател, Михаил Такев, министър на вътрешните работи, Георги Теохаров, министър на просвещението, акад. Веселин Хаджиниколов, историк, проф. Димитър Пасков, лекар-фармаколог, откривател на „Нивалина”, проф. Веселин Стайков, художник, проф. Людмил Стайков, кинорежисьор.

На територията на общината развиват дейност три читалища, един Дом на културата и картинна галерия "Проф. В. Стайков".

В града има 40 архитектурни обекта, обявени от НИПКИ и Министерството на културата за архитектурни паметници с местно значение.
През 2002г., храма “Св. Димитър” - строен в периода от 1825г. до 1831г. е утвърден за архитектурен паметник на културата от национално значение - признание за Пещерската архитектурно-строителна школа.

Забележителен архитектурен, възрожденски паметник е и Часовниковата кула построена между 1650 и 1710г. Тя е втората по възраст в България, след кулата на “Сахат тепе” в Пловдив.

На територията на община Пещера се намират известните пещери „Снежанка” и „Юбилейна” и резерватите „Купена” и „Сокола”.

В града се намира и крепостта „Перистера”. През 1954 г. започват първите археологически проучвания на хълма, а няколко години по-късно, както и през 1972 г. под ръководството на Цветана Гиздова се правят сондажи и частични разкопки. Те обаче не стигат далеч и учените обявяват паметника на културата за римски кастел, без да публикуват резултатите от проучването си.

По-сериозни разкопки започват през 2007 г., а 4 г.  по-късно екипът на доц. Бони Петрунова започва солидни проучвания, при които се натъква на изненадващи за науката факти.

Археолозите смятат, че мястото е било древно тракийско светилище, тъй като в най-високата част на възвишението са открити различни по големина камъни, единият с формата на гълъб. През римската епоха, от II до началото на III век, тук е бил изграден кастел, тъй като наблизо е минавал един от главните пътища между Горнотракийската низина и Егейско море. Крепостта обаче е имала и късноримски период на съществуване, което се доказва от 4 монети, сечени при императорите Диоклаециан (284-305), Константин I Велики (324-337) и Юлиян II (360-363). Твърдини в България има много, но уникалното за крепостта над Пещера са двете нейни ъглови кули - източната и южната, които са едновременно църкви. Това е единствената крепост от такъв тип у нас. Нейното име - Перистера, означава гълъб, гълъбово място. През 2012 година крепостта е обявена за паметник на културата с национално значение и посреща туристи.

В наши дни в Пещера се развива обувна промишленост, на територията на града работят десетки цехове за производство на обувки. Функционират и две големи предприятия за производство на вина и восокоалкохолни напитки и за фуражни добавки.