за област Пазарджик

Област Пазарджик е разположена в Южна България, в централната част на Горнотракийската низина, на север от Родите, по поречието на река Марица. Общината граничи със седем общини от Пазарджишка област: Стрелча, Панагюрище, Лесичово, Септември, Ракитово, Пещера и Брацигово, както и с четери общини от Пловдивска област – Съединение, Стамболийски, Марица и Родопи.

Община Пазарджик е населявана от най-дълбока древност, свидетелства за което са регистрираните открити селища и селищни могили от новокамменната, камено-медната и бронзовата епоха. По- известни от тях са Плоската могила край с. Юнаците и Малтепе край с. Огняново.

Град Пазарджик е основан през първата четвърт на XV век и възниква като търговско средище на маеждународния път Сингидунум, свързващ Европа с Мала Азия. През XVI в. градът става център на отделна административна единица – кааза (до Освобождението през 1878 г.).

През епохата на Възраждането Пазарджик е важно духовно огнище на българщината. Най-значителна фигура в духовното развитие на Пазарджик в края на XVIII и началото на XIX век е епископ Дионисий- висш духовник, патриот и народен будител. През 1842 г. Той построява със собствени средства сграда и открива обществено килийно училище. През 1845 г. Се поставя началото на новобългарското светско училище в Пазарджик. Три години по-късно е открито и девическото училище.

В град Пазарджик е роден и работил първият бългрски краевед Стефан Захариев. През 1870 г. Във Виена е издадено неговото „Географико-историческо- статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза”, в която са поместени изобилни материали за географията, историята и археологията на Пазарджишкия край. През 1859 г. В Пазарджик се празнува за пръв път празникът на Св.св. Кирил и Методий.

Общината има 32 населени места с общо население 129 728 жители (към 15,06,2015г.). Характерно за общината е равенството в броя на населението от двата пола. С най-голям относителен дял са лицата над 70 години, а с най-малък - децата до 4-годишна възраст.

По отношение на етническата структура над 88% от населението е българско, 4% са турци. В град Пазарджик живее компактна маса ромско население (около 7%), което обитава отделен квартал. Подобно е положението и в селата на общината.

В общото развитие на националната икономика, икономиката на гр. Пазарджик се явява опорен пункт с надрегионално значение. В града функционират стопански единици не само с национално значение, които са структуроопределящи за общинската икономика и дават работа на значителна част от населението му.

Основните дейности и направления на промишлеността, развивани от предприятията на територията на община Пазарджик с общинско, регионално или национално значение.

Забележителности:

Регионален исторически музей. Той е създаден през 1911 г. В него са представени  образци на материалната и духовната култура, модел на жилище, антропоморфни и зооморфни керамични съдове от неолита и халколита, идолна пластика, антични и средновековни монети, оръжия, накити и една от най-богатите колекции на оброчни плочи на Тракийския конник. В Лапидариума на музея са експонирани статуи, пътни колони, жертвеници, култови фигури от камък, както и архитектурни елементи – бази, капители, колони, архитрави.

Църквата “Св. Богородица” в гр. Пазарджик е най-голямата възрожденска църква в България, паметник на културата от национално значение, ценност представлява дърворезбения иконостас от Дебърско-мияшката школа.

Църквата “Св. Димитър” с. Паталеница – средновековен архитектурен и художествен паметник на културата от ХІІ в.

На територията на Пазарджишка община има над 440 археологически, архитектурни и художествени паметници на културата от праисторията, античноста и средновековието, от епохата на Възраждането и след Освобождението (1878 г.).

Къща музей “Станислав Доспевски”, къща музей “Константин Величков“ и къщата на Николаки Христович са национални паметници на културата.

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи